Sep 4, 2007, 11:59 PM

Аз пак ще обичам

  Poetry
691 0 3
Погледни нагоре към една самотна звезда,
 в небето, стаяващо чувства велики,
 знай, че там се намира мойта душа,
 че там са наште няколко мига.

 Заслушай се в плисъка на морските вълни
 и спомни си за щастието, изпитал с мен,
 как двама вървяхме през светли гори
 в онзи прекрасен есенен ден.

 Повярвай, че ще има и друга любов,
 която да отвърне на моето сърце,
 с един по-истински и хубав зов,
 че пак ще прегръщам и целувам след теб.

 Погледни натам, където слънцето залязва,
 изписано е със сияещи лъчи,
 последната усмивка с трепет изпращам,
 аз пак ще обичам, повярвай ми ти!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Найденова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...