Аз пак съм птица с пеещи крила.
Рисувам ноти по небе от обич.
Изтрила тъжното на няма самота,
задъхвам се от пролетна надеждност.
Над сухи клони ръся цвят от вяра,
която спастрих даже в студни дни.
Сега след дългата безпаметна умора
с крилата си рисувам пак мечти.
С палитрата - Любов разливам
от слънчеви лъчи блестящи пориви,
и с вятъра в крилете си флиртувам
със облаците многоцветни.
© Евгения Тодорова Все права защищены