1.03.2014 г., 12:27

Аз пак съм птица

675 0 0

Аз пак съм птица с пеещи крила.
Рисувам ноти по небе от обич.
Изтрила тъжното на няма самота,
задъхвам се от пролетна надеждност.

Над сухи клони ръся цвят от вяра,
която спастрих даже в студни дни.
Сега след дългата безпаметна умора
с крилата си рисувам пак мечти.

С палитрата - Любов разливам
от слънчеви лъчи блестящи пориви,
и с вятъра в крилете си флиртувам
със облаците многоцветни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...