paloma66 (Гълъбина Митева)
171 43
11 мая 2017 г., 09:56

Аз пишех... А ти внасяше дървата. 

  Поэзия » Любовная
963 10 12

Аз пишех... А ти внасяше дървата.
Редеше ги – пред старата ни къща.
Аз знам... че ще си тръгнеш, от Жената.
Ала, при Поетесата – се връщай!

Рисувам те... Но думите ми бягат.
Как се рисува младо, юлско слънце?
На мен оковите – не ми прилягат!
А Любовта? Раздадох я! До зрънце...

За тебе съм опазила, обаче –
най-топлото, последното... Едничко!
Пази го! Да не го изгубиш в здрача...
След тебе... няма кой да ме обича.

Римувам те във нощите... А дните –
към края стават все по-маловажни...
Останалото – ми мълчи в очите.
Единствено на теб ще го разкажа.

Римувам те с усилие! Мечтите
към края стават... все по-еднотипни!
Останалото – свети във сълзите.
Внимавай! Да не ги разплискаш...

Ако останеш – тук ще се забравиш...
Недей да се опомняш! Опази ме.
Щастлива – не е нужно да ме правиш.
Тъга – е другото ми име...
 

© Гълъбина Митева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??