Аз пишех... А ти внасяше дървата.
Редеше ги – пред старата ни къща.
Аз знам... че ще си тръгнеш, от Жената.
Ала, при Поетесата – се връщай!
Рисувам те... Но думите ми бягат.
Как се рисува младо, юлско слънце?
На мен оковите – не ми прилягат!
А Любовта? Раздадох я! До зрънце...
За тебе съм опазила, обаче –
най-топлото, последното... Едничко!
Пази го! Да не го изгубиш в здрача...
След тебе... няма кой да ме обича. ...