Аз пишех... А ти внасяше дървата.
Аз пишех... А ти внасяше дървата.
Редеше ги – пред старата ни къща.
Аз знам... че ще си тръгнеш, от Жената.
Ала, при Поетесата – се връщай!
Рисувам те... Но думите ми бягат.
Как се рисува младо, юлско слънце?
На мен оковите – не ми прилягат!
А Любовта? Раздадох я! До зрънце...
За тебе съм опазила, обаче –
най-топлото, последното... Едничко!
Пази го! Да не го изгубиш в здрача...
След тебе... няма кой да ме обича.
Римувам те във нощите... А дните –
към края стават все по-маловажни...
Останалото – ми мълчи в очите.
Единствено на теб ще го разкажа.
Римувам те с усилие! Мечтите
към края стават... все по-еднотипни!
Останалото – свети във сълзите.
Внимавай! Да не ги разплискаш...
Ако останеш – тук ще се забравиш...
Недей да се опомняш! Опази ме.
Щастлива – не е нужно да ме правиш.
Тъга – е другото ми име...
© Гълъбина Митева All rights reserved.
