Залез настъпил и мъничко блед
докосва за последно земята,
целувка изпраща към теб -
страмежливо попива тъгата.
В красиво небе спокойна луната
реди мисли, ред подир ред,
топи тя и прогонва тъгата
и гледа във висините напред.
Утро настъпва и шепне зората
приказка за новия ден,
целува за поздрав дъгата
и дълго си спомня за мен - ...