Аз - предишния ден
Залез настъпил и мъничко блед
докосва за последно земята,
целувка изпраща към теб -
страмежливо попива тъгата.
В красиво небе спокойна луната
реди мисли, ред подир ред,
топи тя и прогонва тъгата
и гледа във висините напред.
Утро настъпва и шепне зората
приказка за новия ден,
целува за поздрав дъгата
и дълго си спомня за мен -
аз, предишния ден.
докосва за последно земята,
целувка изпраща към теб -
страмежливо попива тъгата.
В красиво небе спокойна луната
реди мисли, ред подир ред,
топи тя и прогонва тъгата
и гледа във висините напред.
Утро настъпва и шепне зората
приказка за новия ден,
целува за поздрав дъгата
и дълго си спомня за мен -
аз, предишния ден.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Антоанета Тонева Всички права запазени
