8 сент. 2024 г., 23:48  

Аз просто знам

428 2 5

Аз просто знам. Добре го зная.
Каквото струваше – платих.
Че без любов не струва раят
и шепа думи, тъжен стих.

За всичко, знай, причина има.
Пребродих го на шир и длъж
света и в пек, и в люта зима,
умирах, даже не веднъж.

Горя на клади, пада, става
душата ми. Лъжи презрях.
За теб опазих я такава –
с любов един-единствен грях.

Аз просто знам. Дори не питах.
В сърцето си създадох свят.
Вода за жаден – ненапита,
са устните ми. Месец млад,

звезда за обич ми хариза.
Навярно ще се променя.
Без самодивската си риза
съм само влюбена жена...

 

https://youtu.be/KMzBXynXo68?si=C7bPkx4lms5akHcf

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...