30 янв. 2024 г., 14:32
Аз пъстра маска ще си сложа,
зад нея за да не прозрат,
ранимостта ми. Втора кожа,
обвила крехкия ми свят.
Ако посмееш докосни я,
с любов – единствена магия
и може би ще падне тя.
Помилваш ли ме, ще изгрея,
луна ще стана, като нея,
аз пътя ти ще осветя.
А после в ложето ти бяло
ще съм постелята, сънят, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация