Аз пъстра маска ще си сложа
Аз пъстра маска ще си сложа,
зад нея за да не прозрат,
ранимостта ми. Втора кожа,
обвила крехкия ми свят.
Ако посмееш докосни я,
с любов – единствена магия
и може би ще падне тя.
Помилваш ли ме, ще изгрея,
луна ще стана, като нея,
аз пътя ти ще осветя.
А после в ложето ти бяло
ще съм постелята, сънят,
и край ще бъда, и начало...
Маскираните ще простят.
А не простят ли... Все е тая,
те имат роли – да играят.
Наградата – фалшив трофей.
И кой каквото да те лъже,
дори и да се чувстваш длъжен,
умри актьор... или живей.
Аз с маска съм и непозната,
насред дюдюкащата гмеж,
ти любовта ми дай. Вината?
И своя дял ще ми дадеш...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
