28 мар. 2011 г., 00:43

Аз рисувам 

  Поэзия » Любовная
1237 0 18

А погледът ти запрепуска в залеза

да нарисува миг преди нощта

да се разсипе на звезди по пясъка.

И слънцето в зениците ти спря.

 

Събрах света ни нежно в глътка въздух

и в шепа слънце - скрих го в утринта...

Щом твоят поглед искащо ме търси

ще полетя на вятърни крила.

 

А после тихо ще те нарисувам –

ръцете ти и дръзките мечти,

в изваяно от приказка събуждане,

щом в стих светът ни пак се прероди.

 

© Йорданка Господинова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??