А погледът ти запрепуска в залеза
да нарисува миг преди нощта
да се разсипе на звезди по пясъка.
И слънцето в зениците ти спря.
Събрах света ни нежно в глътка въздух
и в шепа слънце - скрих го в утринта...
Щом твоят поглед искащо ме търси
ще полетя на вятърни крила.
А после тихо ще те нарисувам –
ръцете ти и дръзките мечти,
в изваяно от приказка събуждане,
щом в стих светът ни пак се прероди.
© Йорданка Господинова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
!