28.03.2011 г., 0:43 ч.

Аз рисувам 

  Поезия » Любовна
1278 0 18

А погледът ти запрепуска в залеза

да нарисува миг преди нощта

да се разсипе на звезди по пясъка.

И слънцето в зениците ти спря.

 

Събрах света ни нежно в глътка въздух

и в шепа слънце - скрих го в утринта...

Щом твоят поглед искащо ме търси

ще полетя на вятърни крила.

 

А после тихо ще те нарисувам –

ръцете ти и дръзките мечти,

в изваяно от приказка събуждане,

щом в стих светът ни пак се прероди.

 

© Йорданка Господинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??