8 окт. 2007 г., 15:34

Аз се моля...

1.7K 0 9
За неизказаните спомени си спомням.
За нежните ти думи и за погледа.
За твоята отдаденост си мисля.
За нашата голяма страст.
И летните горещи нощи помня.
Щурците пеещи, докато спим.
И тебе помня.
Само тебе помня
как се кълнеше, че няма да се разделим.
Сега отново лятото си тръгва.
Сега отново тръгваш си и ти.
А аз не мога повече да те изпращам.
Не мога повече така!
А искам...
Колко те искам, ти знаеш ли?
И колко е трудно за мен
да крещя пак:  - "Върни се!" - след тебе...
И да моля за малко любов!
Вяра имам, но кога ли ще почна
пак да гледам живота в очите?
Милост прося, а кога ли ще мога
да получа от тебе надежда?
Ще останат ли летните нощи завинаги?
Ще заспиваме ли пак със щурците?...
Ще намеря ли място за обич в сърцето си?
Аз се моля за малко надежда!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сандра Неста Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...