8 окт. 2007 г., 15:34

Аз се моля...

1.7K 0 9
За неизказаните спомени си спомням.
За нежните ти думи и за погледа.
За твоята отдаденост си мисля.
За нашата голяма страст.
И летните горещи нощи помня.
Щурците пеещи, докато спим.
И тебе помня.
Само тебе помня
как се кълнеше, че няма да се разделим.
Сега отново лятото си тръгва.
Сега отново тръгваш си и ти.
А аз не мога повече да те изпращам.
Не мога повече така!
А искам...
Колко те искам, ти знаеш ли?
И колко е трудно за мен
да крещя пак:  - "Върни се!" - след тебе...
И да моля за малко любов!
Вяра имам, но кога ли ще почна
пак да гледам живота в очите?
Милост прося, а кога ли ще мога
да получа от тебе надежда?
Ще останат ли летните нощи завинаги?
Ще заспиваме ли пак със щурците?...
Ще намеря ли място за обич в сърцето си?
Аз се моля за малко надежда!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сандра Неста Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...