Аз ще чакам...
Все ще чакам този ден,
макар и бил далечен,
мечтаейки как ще си до мен,
как живота става вечен.
Дори да знам,
че очите ти красиви,
не таят надеждите за мен,
че ръцете ти игриви,
ще са хладен спомен.
Макар не почувствала
топлината на тяхната прегръдка,
и всеки миг за мен да бил студен-
Аз пак ще се надявам,
че светлият ден ще бъде възроден.
Запазен в броня моят сън
не ще бъде победен!
И знаейки, че душата ти
ще остава все далечна,
аз безспирно пак мечтая
за любов споделена и вечна.
Не намирайки обич в теб,
нещастно ще си тръгвам,
но заради пламък още не сломен,
аз отново ще сънувам,
как зараждаш огъня във мен,
неугасим и неуморен.
Аз все ще чакам,
ще гледам във звездите,
в миналото ще се връщам,
със сълзи във очите.
Но обичта неугасима
пак ще огнено пламти
И с реч неизразима,
с мощно ехо ще звънти.
Продължавайки безспирно
аз ще търся любовта.
Сърцето непокорно
ще тупти в нощта.
И все ще чака туй горещо,
един безкраен славен ден,
сърцето ти любещо да
обича само мен.
Непрестанно ще сънува,
завинаги моето сърце,
как ще се милува,
в прегръдките на твоите ръце.
Ще чакам горейки неугасимо,
ти да ме прегръщаш
тъй дълго сред нощта -
шепнейки слова
най-сладки на света.