Аз смирих се за теб... ти за мен стана Дяволски нов...
Аз съм просто затворник във света си от плът,
преболя ме надлежно жигосана вяра.
А камбани в неделя църковно и тихо зоват,
когато, когато олтарите вече ги няма...
Аз съм пъстра и цветна, далечна икона,
не държа във ръцете си малки добри богове.
Мен ме сдъвка на ситно и плю върху мене канона,
и отсъди ми вечна просия, а отне ми ръце.
Аз съм жива и тленна и вярвам дори в чудесата,
във закона божествен, във райските светли врати.
Аз запалвам свещица и отправям молитви... понякога,
а понякога просто проронвам една-две сълзи.
Преродена съм, майка уми ми челото с мирò.
Всеки грях се превърна в бръчица черна по скули,
труден гняв се разлая, свит във мен до сега на кълбо
и отвързан избяга... срещу вятъра, в трудните бури...
И наведох глава, както в църква се свеждат очите.
Аз съм нова пред Теб и очаквам от Тебе любов,
запилях се за кратко, натежали са малко плещите...
Аз смирих се за теб... ти за мен стана Дяволски нов...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Илиева Все права защищены
