Blagonrava (Евгения Илиева)
88 371
24 янв. 2010 г., 16:43

Аз смирих се за теб... ти за мен стана Дяволски нов... 

  Поэзия
741 0 6

Аз съм просто затворник във света си от плът,

преболя ме надлежно жигосана вяра.

А камбани в неделя църковно и тихо зоват,

когато, когато олтарите вече ги няма...


Аз съм пъстра и цветна, далечна икона,

не държа във ръцете си малки добри богове.

Мен ме сдъвка на ситно и плю върху мене канона, 

и отсъди ми вечна просия, а отне ми ръце.


Аз съм жива и тленна и вярвам дори в чудесата,

във закона божествен, във райските светли врати.

Аз запалвам свещица и отправям молитви... понякога,

а понякога просто проронвам една-две сълзи.  


Преродена съм, майка уми ми челото с мирò.

Всеки грях се превърна в бръчица черна по скули, 

труден гняв се разлая, свит във мен до сега на кълбо

и отвързан избяга... срещу вятъра, в трудните бури...


И наведох глава, както в църква се свеждат очите.

Аз съм нова пред Теб и очаквам от Тебе любов, 

запилях се за кратко, натежали са малко плещите...

Аз смирих се за теб... ти за мен стана Дяволски нов...

© Евгения Илиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??