Аз смирих се за теб... ти за мен стана Дяволски нов...
Аз съм просто затворник във света си от плът,
преболя ме надлежно жигосана вяра.
А камбани в неделя църковно и тихо зоват,
когато, когато олтарите вече ги няма...
Аз съм пъстра и цветна, далечна икона,
не държа във ръцете си малки добри богове.
Мен ме сдъвка на ситно и плю върху мене канона,
и отсъди ми вечна просия, а отне ми ръце.
Аз съм жива и тленна и вярвам дори в чудесата,
във закона божествен, във райските светли врати.
Аз запалвам свещица и отправям молитви... понякога,
а понякога просто проронвам една-две сълзи.
Преродена съм, майка уми ми челото с мирò.
Всеки грях се превърна в бръчица черна по скули,
труден гняв се разлая, свит във мен до сега на кълбо
и отвързан избяга... срещу вятъра, в трудните бури...
И наведох глава, както в църква се свеждат очите.
Аз съм нова пред Теб и очаквам от Тебе любов,
запилях се за кратко, натежали са малко плещите...
Аз смирих се за теб... ти за мен стана Дяволски нов...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Илиева Всички права запазени
