Аз съм

Аз съм в моята истина,
ти в друго измерение,
аз те измислям
и си мое творение.
И си търся причина,
само мен да обичаш,
да ме гледаш красиво,
да не си безразличен.
Колко малко ми трябва,
да се чувствам желана,
една дребна промяна,
ето, виж ме засмяна.
И млада, каквато,
бях далеч преди тебе,
без дори да  съзнавам,
че съм в минало време.
То не ми е оставило,
шанс и възможност,
да сменя правилата,
да не съм невъзможност.
Нищо, даже измислен,
а аз полужива,
ти си нещото хубаво
и в съня си те имам!
Ти си крехкото щастие,
всяка нощ да обичам
и съм в моята истина,
и пак те измислям!