Аз съм...
Аз съм изящна балерина в стъклено кълбо
и слънчевият лъч през зимното стъкло.
Или живата вода в пресъхналия кладенец
на онези забравени, отминали лета...
Аз съм тук. И вчера.
И утре пак прегръщам аз нощта.
Аз зная как да дишам или да се смея,
да падна и в миг да продължа...
И после пак така –
да лягам стара,
да се будя млада
и винаги напред по пътя да вървя.
© Вяра Божкова Все права защищены