Аз съм...

Аз съм...

Аз съм изящна балерина в стъклено кълбо

и слънчевият лъч през зимното стъкло.

Или живата вода в пресъхналия кладенец

на онези забравени, отминали лета...

Аз съм тук. И вчера.

И утре пак прегръщам аз нощта.

Аз зная как да дишам или да се смея,

да падна и в миг да продължа...

И после пак така –

да лягам стара,

да се будя млада

и винаги напред по пътя да вървя.