2 дек. 2008 г., 12:52

Аз съм

1.1K 0 5
     АЗ СЪМ

Вятър ревнивец
е спуснал резето,
злорадо тръби
във комина.
Сгушена капка
в перце от врабчето,
аз съм
твоята Нова година!
Аз съм
онази луна,
със която
танц по ръба
на живота си струва.
И осъмваш - щурец
в оркестър на лятото.
Колко такива луни
си сънувал?
По лицето ти
пръснах гердан.
Ах, сълзите...
бавно събираш
със устни.
Тази нощ
как съм влязла при тебе,
не питай!
Изпий ме,
преди да ме пуснеш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Геновева Цандева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...