Аз съм
Вятър ревнивец
е спуснал резето,
злорадо тръби
във комина.
Сгушена капка
в перце от врабчето,
аз съм
твоята Нова година!
Аз съм
онази луна,
със която
танц по ръба
на живота си струва.
И осъмваш - щурец
в оркестър на лятото.
Колко такива луни
си сънувал?
По лицето ти
пръснах гердан.
Ах, сълзите...
бавно събираш
със устни.
Тази нощ
как съм влязла при тебе,
не питай!
Изпий ме,
преди да ме пуснеш.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Геновева Цандева Все права защищены
