Аз съм
Вятър ревнивец
е спуснал резето,
злорадо тръби
във комина.
Сгушена капка
в перце от врабчето,
аз съм
твоята Нова година!
Аз съм
онази луна,
със която
танц по ръба
на живота си струва.
И осъмваш - щурец
в оркестър на лятото.
Колко такива луни
си сънувал?
По лицето ти
пръснах гердан.
Ах, сълзите...
бавно събираш
със устни.
Тази нощ
как съм влязла при тебе,
не питай!
Изпий ме,
преди да ме пуснеш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Цандева Всички права запазени
