31 мар. 2017 г., 13:20

Аз съм богата

593 4 2

Пръсти

по онази високо вдигната вежда.

Пригладен кичур

над онзи поглед-свредел,

с който не просто виждаш.

Пробиваш.

Обвивки и щитове.

Намираш

сърцевина.

И я целуваш.

От душа.

Развенчаваш митове.

По-точно вдигаш им летвата

с твоята реалност.

И е някак сакрално.

Като обещание

пред малък олтар.

Но клетвата е моя –

да съм ти дар.

Без колебание.

Само желание,

желание,

желание …

Да те докосна там…

Близо до белега

(ах, тази рана).

Като балсам

или нега

да се разлея върху ти.

Желана.

Да съм ти нужна

като дихание,

просто.

Колкото и тъжни

да са въпросите ми

на твоите отговори.

Не говори!

Само почувствай.

Как се разпилявам с  косите си

на гърдите ти.

Приеми.

Мен.

 

Мечтите ми.

Щом само мои са,

цената безгласна е.

Станат ли „нашите“ –

са за заплащане …

 

Аз съм богата.

А ти?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Тошкова Все права защищены

27.07.2016

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...