Аз съм богата
Пръсти
по онази високо вдигната вежда.
Пригладен кичур
над онзи поглед-свредел,
с който не просто виждаш.
Пробиваш.
Обвивки и щитове.
Намираш
сърцевина.
И я целуваш.
От душа.
Развенчаваш митове.
По-точно вдигаш им летвата
с твоята реалност.
И е някак сакрално.
Като обещание
пред малък олтар.
Но клетвата е моя –
да съм ти дар.
Без колебание.
Само желание,
желание,
желание …
Да те докосна там…
Близо до белега
(ах, тази рана).
Като балсам
или нега
да се разлея върху ти.
Желана.
Да съм ти нужна
като дихание,
просто.
Колкото и тъжни
да са въпросите ми
на твоите отговори.
Не говори!
Само почувствай.
Как се разпилявам с косите си
на гърдите ти.
Приеми.
Мен.
Мечтите ми.
Щом само мои са,
цената безгласна е.
Станат ли „нашите“ –
са за заплащане …
Аз съм богата.
А ти?
© Надежда Тошкова All rights reserved.
