14 нояб. 2008 г., 00:48

Аз съм жената с бялата риза

1.5K 0 24

  

Аз съм жената

с бялата риза,

която

с много

финес

те мечтаеше.

Бродирах те

в гоблени -

с тънки бодове

изрисувах

Божието

съзидание.

Минах

през огледалото ти,

за да ти дам

твоя свят

с крехките клони.

Щъркелово гнездо

ти събрах

за твоята

неизживяна

пролет.

Аз съм ти

компасът -

нещо като камък,

хвърлен във езеро.

Очертавам те

с хиляди кръгове -

да не можеш

да ме изгубиш.

Избуял си

като внезапен

и топъл стих

върху белия лист

на живота ми

Ръж поникна,

златна и обредна -

за хляб

на душата ми

гладната.

Аз съм жената

с бялата риза,

която

с много

финес

те създаде.

Вече знам -

обречена съм

да бъда

единствено

твоя.

 

 

Влюбена жена-Барбара Стрейзанд

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви, приятели! Много ви обичам!!!
  • Прекрасен стих, Веси!!!
    Рисуваш, рисуваш...
    Благодаря ти!!!
  • Каква щастлива обреченост! Бялата роза... нежна обич!
  • !!!
    ,,Минах
    през огледалото ти,
    за да ти дам
    твоя свят..''

    Страшно ми хареса стиха ти, Веси!
    Аплодисменти!
  • Прекрасно признание, бих бил невероятно щастлив да го получа и после ...... каквото и да стане с мене

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...