14 нояб. 2008 г., 00:48

Аз съм жената с бялата риза

1.5K 0 24

  

Аз съм жената

с бялата риза,

която

с много

финес

те мечтаеше.

Бродирах те

в гоблени -

с тънки бодове

изрисувах

Божието

съзидание.

Минах

през огледалото ти,

за да ти дам

твоя свят

с крехките клони.

Щъркелово гнездо

ти събрах

за твоята

неизживяна

пролет.

Аз съм ти

компасът -

нещо като камък,

хвърлен във езеро.

Очертавам те

с хиляди кръгове -

да не можеш

да ме изгубиш.

Избуял си

като внезапен

и топъл стих

върху белия лист

на живота ми

Ръж поникна,

златна и обредна -

за хляб

на душата ми

гладната.

Аз съм жената

с бялата риза,

която

с много

финес

те създаде.

Вече знам -

обречена съм

да бъда

единствено

твоя.

 

 

Влюбена жена-Барбара Стрейзанд

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви, приятели! Много ви обичам!!!
  • Прекрасен стих, Веси!!!
    Рисуваш, рисуваш...
    Благодаря ти!!!
  • Каква щастлива обреченост! Бялата роза... нежна обич!
  • !!!
    ,,Минах
    през огледалото ти,
    за да ти дам
    твоя свят..''

    Страшно ми хареса стиха ти, Веси!
    Аплодисменти!
  • Прекрасно признание, бих бил невероятно щастлив да го получа и после ...... каквото и да стане с мене

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...