14.11.2008 г., 0:48

Аз съм жената с бялата риза

1.5K 0 24

  

Аз съм жената

с бялата риза,

която

с много

финес

те мечтаеше.

Бродирах те

в гоблени -

с тънки бодове

изрисувах

Божието

съзидание.

Минах

през огледалото ти,

за да ти дам

твоя свят

с крехките клони.

Щъркелово гнездо

ти събрах

за твоята

неизживяна

пролет.

Аз съм ти

компасът -

нещо като камък,

хвърлен във езеро.

Очертавам те

с хиляди кръгове -

да не можеш

да ме изгубиш.

Избуял си

като внезапен

и топъл стих

върху белия лист

на живота ми

Ръж поникна,

златна и обредна -

за хляб

на душата ми

гладната.

Аз съм жената

с бялата риза,

която

с много

финес

те създаде.

Вече знам -

обречена съм

да бъда

единствено

твоя.

 

 

Влюбена жена-Барбара Стрейзанд

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви, приятели! Много ви обичам!!!
  • Прекрасен стих, Веси!!!
    Рисуваш, рисуваш...
    Благодаря ти!!!
  • Каква щастлива обреченост! Бялата роза... нежна обич!
  • !!!
    ,,Минах
    през огледалото ти,
    за да ти дам
    твоя свят..''

    Страшно ми хареса стиха ти, Веси!
    Аплодисменти!
  • Прекрасно признание, бих бил невероятно щастлив да го получа и после ...... каквото и да стане с мене

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...