Това е ден,
във който се изправям
пред света, за да му кажа,
че обичам.
И че самата съм любов,
която понякога е ек,
друг път е зов.
Ей, свят безкраен, чуден и свещен!
Любовите са моите икони!
Пленявам,
но оставам в плен,
щом изживявам тяхните сезони.
Ей, свят необясним и непривичен!
На любовта да служа
е завидната ми длъжност,
щом съм частица
от великата ти същност.
И затова неистово съм влюбена,
неподходящо, може би и драматично,
но винаги възторжено-учудена.
Ей, свят, щастлива съм във тоя ден,
аз, вечно влюбената и любима!
Бъди, бъди благословен,
щом любовта е жива и я има!
© Диана Кънева Все права защищены