30 окт. 2022 г., 16:27

Аз съм навсякъде

1.4K 5 15

На бебе съм люлка,
ме́нче с вода.
На вятъра – булка,
звездица в нощта.
В църква – камбана,
върху кръста – разпятие.
На тъгата – забрава,
за болния – биле.
В реката съм камък,
под слънцето – сянка.
За бедния – замък,
на сирачето – майка.
Птица съм в полет,
на злината – прошка.
И адът, и раят
в душата ми спорят.
Сълзи съм от радост,
на неправдата – гняв.
В думите – благост,
за немия – глас.
На просяк съм шепа,
за алчния – клада.
Пред слепеца – пътека.
Доброта съм и вяра.
С живота танцувам.
Жена съм по име.
За обич жадувам.
Протегни ръка – докосни ме!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яна Ангелова- Яни Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

7 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...