7 нояб. 2010 г., 12:22

Аз съм твоят лисугер

1.8K 0 1

Какво бе поискала от мене,
всички малки геройства,
всичко беше заради тебе,
защото така упорства
да имаш, каквото поискаш -
ти и аз, времето спряло,
потънали в разни мисли,
и събрани в едно цяло!

Къде бих забравил всичко?
Ако имам какво да дам все още,
не бих искал безразличие,
но не искам и пак тези нощи...
Аз съм твоят лисугер отново,
готов на всякакви подвизи,
обучен свирепо и сурово,
лишен от моите пориви...

И ако ти кажат да бягаш -
тръгни! Не оставай с мен,
нали примката ще стяга,
нали ще съм вече уловен!
Въпреки тези посвещения,
с напрежението и искрите,
ти отново си ми отражение,
ти отново си моята лисица...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Андонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...