7 июн. 2009 г., 12:39

Аз съм виновна 

  Поэзия
1355 1 25

   

 

Аз съм виновна за лошото време,

аз съм виновна за мрачния дъжд -

удавени сънища в сълзи студени,

попарени спомени в цъфнала ръж...

Мен обвинява плачът на детето,

стиснало счупена кукла в ръце.

Грешна съм с чуждата болка в сърцето,

с воя на всяко застреляно псе.

И за това, че са жадни за близост

хората с мрачни, студени очи,

и за това, че удавена в низост,

сухата хапка на хляба горчи -

аз съм виновна. Че няма забрава

за лошия спомен от минали дни,

и за това, че не мога да върна

мъртвия татко на малкия син -

всъщност виновна съм аз. Дотогава,

докато слънцето, дето е в мен,

изгрее за всички, а днес във забрава

дъжд леден да мие греха в моя ден.

 

© Галена Воротинцева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??