Аз съм виновна
Аз съм виновна за лошото време,
аз съм виновна за мрачния дъжд -
удавени сънища в сълзи студени,
попарени спомени в цъфнала ръж...
Мен обвинява плачът на детето,
стиснало счупена кукла в ръце.
Грешна съм с чуждата болка в сърцето,
с воя на всяко застреляно псе.
И за това, че са жадни за близост
хората с мрачни, студени очи,
и за това, че удавена в низост,
сухата хапка на хляба горчи -
аз съм виновна. Че няма забрава
за лошия спомен от минали дни,
и за това, че не мога да върна
мъртвия татко на малкия син -
всъщност виновна съм аз. Дотогава,
докато слънцето, дето е в мен,
изгрее за всички, а днес във забрава
дъжд леден да мие греха в моя ден.
© Галена Воротинцева All rights reserved.
