8 июн. 2013 г., 11:49

Аз така искам 

  Поэзия
668 0 9

Господ не е виновен.
Дори не съм го виждала.
Аз си правя избора.
Аз си нося съдбата.
Аз изкорених тревата,
дето поливах с години.
Аз заключих вратата,
изхабена от скитане.
Аз си ковах кръста.
И си го нося.
Назад не се връщам.
Лея си нови гвоздеи.
Господ не ми е минало.
Дори не ми е и бъдеще.
Земята, която настъпвам,
все ме тегли към себе си.
Все по ми малеят
мои и чужди надежди.
Всичко ще остарее,
за да се ражда ново.
Господ не ми е длъжен.
И аз също - никому,
и съм вечно усмихната.

Аз така искам.

© Соня Георгиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??