Аз те викам

24 июн. 2024 г., 09:24

Поэзия

191 3 2

Аз те викам във юнския мрак

и реката пред мен е стаена.

Вече час каменистият бряг

трепне с мойта душевна вселена.

Аз те викам, кармично сломен,

неразбрал твойте знаци и чувства.

Знам, че утре отново е ден,

ала толкова време пропуснах …

Че не мога да чакам и миг,

да дочуеш на болката стона.

Аз поглеждам в реката и лик

ми отвръща с очи на икона.

Аз те викам и времето спря,

даже то е в синхрон с мойте страсти.

Ще осъдиш ли тази душа –

на печал да се мъчи подвластна!!!