Аз те викам
Аз те викам във юнския мрак
и реката пред мен е стаена.
Вече час каменистият бряг
трепне с мойта душевна вселена.
Аз те викам, кармично сломен,
неразбрал твойте знаци и чувства.
Знам, че утре отново е ден,
ала толкова време пропуснах …
Че не мога да чакам и миг,
да дочуеш на болката стона.
Аз поглеждам в реката и лик
ми отвръща с очи на икона.
Аз те викам и времето спря,
даже то е в синхрон с мойте страсти.
Ще осъдиш ли тази душа –
на печал да се мъчи подвластна!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени
