24.06.2024 г., 9:24 ч.

Аз те викам 

  Поезия
154 3 2

Аз те викам във юнския мрак

и реката пред мен е стаена.

Вече час каменистият бряг

трепне с мойта душевна вселена.

 

Аз те викам, кармично сломен,

неразбрал твойте знаци и чувства.

Знам, че утре отново е ден,

ала толкова време пропуснах …

 

Че не мога да чакам и миг,

да дочуеш на болката стона.

Аз поглеждам в реката и лик

ми отвръща с очи на икона.

 

Аз те викам и времето спря,

даже то е в синхрон с мойте страсти.

Ще осъдиш ли тази душа –

на печал да се мъчи подвластна!!!

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??