16 янв. 2015 г., 21:19

Аз тичам бос

526 0 1

Аз тичах бос

 /сонет/

Изнизаха се двайсет дена,
аз не написах даже ред...
Удриха ме със  остена,
но аз останах пак отпред.

Макар с тетрадка  неотлъчно

и туй за мен да беше мъчно -

останах аз на своя пост.
Не исках  ролята на  гост!

Над мен бе мощната Система,
създадена да е над  нас,
да заглушава моя глас,
и всичко мое да отнема!

Макар и трудно тичах бос,
  но не наведох  своя нос!


  Написано преди години.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...