Изнизаха се двайсет дена,
аз не написах даже ред...
Удриха ме със остена,
но аз останах пак отпред.
Макар с тетрадка неотлъчно
и туй за мен да беше мъчно -
останах аз на своя пост.
Не исках ролята на гост!
Над мен бе мощната Система,
създадена да е над нас,
да заглушава моя глас,
и всичко мое да отнема!
Макар и трудно тичах бос,
но не наведох своя нос!
Написано преди години.
© Христо Славов All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
