16 ene 2015, 21:19

Аз тичам бос

  Poesía » Otra
522 0 1

Аз тичах бос

 /сонет/

Изнизаха се двайсет дена,
аз не написах даже ред...
Удриха ме със  остена,
но аз останах пак отпред.

Макар с тетрадка  неотлъчно

и туй за мен да беше мъчно -

останах аз на своя пост.
Не исках  ролята на  гост!

Над мен бе мощната Система,
създадена да е над  нас,
да заглушава моя глас,
и всичко мое да отнема!

Макар и трудно тичах бос,
  но не наведох  своя нос!


  Написано преди години.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....