Аз тичам бос
Аз тичах бос
/сонет/
Изнизаха се двайсет дена,
аз не написах даже ред...
Удриха ме със остена,
но аз останах пак отпред.
Макар с тетрадка неотлъчно
и туй за мен да беше мъчно -
останах аз на своя пост.
Не исках ролята на гост!
Над мен бе мощната Система,
създадена да е над нас,
да заглушава моя глас,
и всичко мое да отнема!
Макар и трудно тичах бос,
но не наведох своя нос!
Написано преди години.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
