Аз вярвам...
Аз вярвам в хиляди добри неща,
с годините се учих на постоянство.
Събирах в шепите, за птиците храна,
в торбичка, носех билките за болните.
В любов се учих, попадайки в беда,
научих се, как се обича истински.
Когато си тръгваше от мене любовта,
крила и дадох, волна за да литне.
Аз вярвам, в много истински неща.
Безгрешни хора, просто няма...
Изгубено доверие, не се възвръща,
но стават още, под небето чудеса.
Два пъти в един камък, не се спъвам.
Ала на крайъгълният камък се облягам,
а вярвайки, в живота си възвръщам,
и радостта, че много обич получавам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
