29 сент. 2010 г., 20:18

Аз вярвам...

1.3K 0 5

Аз вярвам, че мога да полетя като птица
и че има дъжд от бонбони.
Аз вярвам, че има дракони и гигантски цветя
и че има летящи камиони.
Аз вярвам, че има неоткрити планети,
до които да стигнем пеша!
Аз вярвам като дете на всичките думи,
дори да знам, че те са лъжа.
Аз вярвам, че мога да се возя на гърба
на всяка една пеперуда.
Че мога да ползвам за пързалка - дъга.
... и да обичам теб до полуда...!
Аз вярвам, че има говорещи зайци,
мечета от гума, елфи и феи,
аз вярвам, че капките дъжд са сълзи
... че звездите са сребърни леи!

Аз мога да вярвам лудостите, които поискаш...
И те да бъдат истински, колкото сме истински с тебе,
но няма такава сила в света  да ме накара да вярвам,
че някога ще прегърна нашето бебе!

 

                                                                      29.09.2010 г.

                                                                       на едно неродено дете!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Адриан Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Аз мога да вярвам лудостите, които поискаш...
    И те да бъдат истински, колкото сме истински с тебе,
    но няма такава сила в света да ме накара да вярвам,
    че някога ще прегърна нашето бебе!
    *************************************************
    Има нeща в този свят в които човeк иска... А НE МОЖE ДА ПОСТИГНE, ЗАЩОТО СE САМОЗАЛЪГВА! Харeсах - 6!
  • МАЛЕЕЕЕ
    Много ми хареса стихът...
    Толкова положителен и сладък започна.... и така жестоко го обърна и стовари накрая...
    Поздрав. За умението ти.
    Не разбирам емоцията обаче....
    Бъди силен и щастлив и успех!...
  • Съжалявам...!
  • Адриане! ...
  • ...

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...