29.09.2010 г., 20:18

Аз вярвам...

1.3K 0 5

Аз вярвам, че мога да полетя като птица
и че има дъжд от бонбони.
Аз вярвам, че има дракони и гигантски цветя
и че има летящи камиони.
Аз вярвам, че има неоткрити планети,
до които да стигнем пеша!
Аз вярвам като дете на всичките думи,
дори да знам, че те са лъжа.
Аз вярвам, че мога да се возя на гърба
на всяка една пеперуда.
Че мога да ползвам за пързалка - дъга.
... и да обичам теб до полуда...!
Аз вярвам, че има говорещи зайци,
мечета от гума, елфи и феи,
аз вярвам, че капките дъжд са сълзи
... че звездите са сребърни леи!

Аз мога да вярвам лудостите, които поискаш...
И те да бъдат истински, колкото сме истински с тебе,
но няма такава сила в света  да ме накара да вярвам,
че някога ще прегърна нашето бебе!

 

                                                                      29.09.2010 г.

                                                                       на едно неродено дете!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Адриан Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Аз мога да вярвам лудостите, които поискаш...
    И те да бъдат истински, колкото сме истински с тебе,
    но няма такава сила в света да ме накара да вярвам,
    че някога ще прегърна нашето бебе!
    *************************************************
    Има нeща в този свят в които човeк иска... А НE МОЖE ДА ПОСТИГНE, ЗАЩОТО СE САМОЗАЛЪГВА! Харeсах - 6!
  • МАЛЕЕЕЕ
    Много ми хареса стихът...
    Толкова положителен и сладък започна.... и така жестоко го обърна и стовари накрая...
    Поздрав. За умението ти.
    Не разбирам емоцията обаче....
    Бъди силен и щастлив и успех!...
  • Съжалявам...!
  • Адриане! ...
  • ...

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...