Аз вярвам...
От най-далечни мрачни небеса
ще слезе слънчев лъч, ще ме погали.
И, без да чакам други чудеса,
във този миг ще се почувствам цяла.
На капчици ще пада Доброта,
в пустинята ще се роди тревичка.
И сам отгледал стръкче красота,
човекът ще се учи да обича.
Ще сее само жито и цветя –
да има и за хора, и за птички.
Понесъл в длан разлистена мечта,
към утрешния ден ще се затича.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Ангелова Все права защищены
