И аз съм като другите, изглежда...
Субект балкански и катил.
На тази тежка мисъл ме навежда
това, че с всички не съм мил...
Когато съм от другите разстроен,
не съм способен да простя!
Надавам често и духа си боен,
наместо да си го спестя...
О, аз съм горд, понякога презирам!
Обичам или пък мъстя!
Макар че не обичам да позирам,
но отговори не пестя!
О, ненапразно е изречено от други:
"Човек за другите е Вълк".
Добър е с тебе, правиш ли услуги...
А искаш ли - му ставаш зъл...
Навярно е валидно и за мене
туй, що за другите важи!...
Щом Завистта чадъра си разпъне -
и в мен Душата затъжи....
© Христо Славов Все права защищены