Аз зная, че те има... и наяве
Как тихо е! Напомня на пустиня!
Листата вън към своя край летят!
Усмивката ти мила и свенлива,
запалва с грях човешката ми плът!
А всъщност аз отдавна те сънувам,
при все, че го спотайвам във Мечти
и фактът, че все още съществувам,
надежда, че си в този свят, крепи!
Къде си днес? И как да те намеря?
А как изглежда истинска Любов?
Със себе си объркано споделям,
Сърце ли да послушам или взор?
А може би през лятото те срещнах?
Онази... там на плажа си...? Нали?
Не, ...сигурно това бе друго нещо!
Щом казват, след раздяла, че боли!
Кажи ми, ако в друг живот живееш?
За теб ще сторя всичко... ще летя!
Не вярваш, че ще мога да успея?
Ти просто ме повикай... с песента!
А аз те чакам! Вечно ще те чакам!
И ще те търся! В поглед и в слова!
Когато остарея - ще съм плакал,
а сълзите ми ще текат... в Река!
По нея с лодка-стих ще плавам,
ще стигна до безбрежен океан!
И ще усетя онзи трепет... в ляво!
Тогава вече знам - ти ще си там!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангел Колев Все права защищены
