Как тихо е! Напомня на пустиня!
Листата вън към своя край летят!
Усмивката ти мила и свенлива,
запалва с грях човешката ми плът!
А всъщност аз отдавна те сънувам,
при все, че го спотайвам във Мечти
и фактът, че все още съществувам,
надежда, че си в този свят, крепи!
Къде си днес? И как да те намеря?
А как изглежда истинска Любов?
Със себе си объркано споделям,
Сърце ли да послушам или взор? ...