Аз зная, грешници сме...

Прекрасна утрин е,

събужда се животът

за новите предизвикателства в този ден.

Събужда се човек,

оглежда се и  пак започва

поредни грехове той да твори.

Така създадени сме.

Нищо не ни стига.

Все гледаме с надежда настрани

-Дано пък днес за мене има

от всичко повече съдбата да дари.

Какво от туй, че друг  ще бъде без щастие,

защото алчен всеки е от нас!

Не ни достига шансът ни, че сме родени,

че имаме възможността

да оценим чудесата,

природата, живота, любовта.

Големи егоисти сме,

но трябва да признаем,

че имало е и след нас ще има

и други жадни в този свят,

така че трябва да приемем

това, което отредено е за нас!

Не можем ние да получим

за нас  само хубавите дни,

да поделим с всички други трябва

прекрасните блага на таз земя.

Големи грешници сме,

трябва да признаем.

Дори обичайки, за себе си пак мислим ние

и искаме най-хубавото от съдбата

за нас да бъде като дар!

Не става тъй.

Създадени сме, мисля,

да даваме на всички доброта,

тогава опростени, вярвайте,

ще бъдем ниe на таз земя.

Ако съзнаваме, че грешници сме ние,

надеждата е факт все пак за нас,

защото може би ще позволим

доброто да разцъфне в нас!

За всеки има място на земята

и трябва само всички с любов

да преоткрием чудесата,

задрямали в нашите сърца-

човечността и любовта, и красотата

в нас и хората край нас.

С поглед слънчев да погледнем небесата,

да преоткрием любовта в нашите сърца,

с прекрасни мисли и с добротата

живота си да продължим сега…