16 авг. 2009 г., 22:20

Аз, Зорница

1.3K 0 3

Обичам те такава - дива и различна,

несъвършена, ангелска, добра.

Обичам те такава - мила и себична,

непоносима, прелестна и зла.

 

Не искай любовта ми, захвърли я,

в краката си без милост я стъпчи,

душата ми вземи, изпепели я!

Сърцето пак за тебе ще тупти.

 

Убий ме ако искаш, погреби ме,

вземи ми всичко - въздух и вода,

изтрий от мислите си мойто име!

И все едно - аз няма да умра.

 

Ще се родя в очите ти - сълзица,

ще потека във вените с кръвта,

ще бъда вечно аз - Зорница,

ще те обичам даже след смъртта!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Зорница Петровска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Страхотно!/6/
  • Фантастично е! Мелодията е просто страхотна. Но... римата "вода" -- "умра" не е удачна.
  • Звучи хубаво, и изпълнено със обич. ПОЗДРАВ!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....