Aug 16, 2009, 10:20 PM

Аз, Зорница

  Poetry » Love
1.3K 0 3

Обичам те такава - дива и различна,

несъвършена, ангелска, добра.

Обичам те такава - мила и себична,

непоносима, прелестна и зла.

 

Не искай любовта ми, захвърли я,

в краката си без милост я стъпчи,

душата ми вземи, изпепели я!

Сърцето пак за тебе ще тупти.

 

Убий ме ако искаш, погреби ме,

вземи ми всичко - въздух и вода,

изтрий от мислите си мойто име!

И все едно - аз няма да умра.

 

Ще се родя в очите ти - сълзица,

ще потека във вените с кръвта,

ще бъда вечно аз - Зорница,

ще те обичам даже след смъртта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зорница Петровска All rights reserved.

Comments

Comments

  • Страхотно!/6/
  • Фантастично е! Мелодията е просто страхотна. Но... римата "вода" -- "умра" не е удачна.
  • Звучи хубаво, и изпълнено със обич. ПОЗДРАВ!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...