25 мая 2018 г., 23:06  

Азбучен акростих

2.7K 0 1

Аз съм Твоето отражение,

Болката, с която се родих,

Вярата в по-доброто време,

Глътка въздух сред хиляди съдби.

Дърво с корен или без корен,

Ехо в забързалия век,

Живот сред Космоса огромен,

Знание и душата на поет.

Искам малко или много,

Йерархия, слава и пари,

Клонче бяло с цвят отронен,

Любов през всичките ми дни.

Майчина милувка след тъгата,

Нежност от грейнали очи,

Обич по-голяма от земята,

Приятел и вино да горчи.

Радост в дом сред близки хора,

Смях по-силен от сълзите,

Тишина след някаква умора,

Успех и поздрав с песен от дедите.

Факел с огън по пътя да ме води,

Хляб и сол на трапезата да има,

Целувам този хляб от Бога даден,

Честит е всеки, който с труд постига.

Шегите да са като детската невинност,

Щастието на хората да се усмихва.

Ъгълът никого да не притиска.

Юноша с девойка ръцете си да сплитат,

Ясен поглед към бъдното да взират.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вяра Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...