25 мая 2018 г., 23:06  

Азбучен акростих

2.7K 0 1

Аз съм Твоето отражение,

Болката, с която се родих,

Вярата в по-доброто време,

Глътка въздух сред хиляди съдби.

Дърво с корен или без корен,

Ехо в забързалия век,

Живот сред Космоса огромен,

Знание и душата на поет.

Искам малко или много,

Йерархия, слава и пари,

Клонче бяло с цвят отронен,

Любов през всичките ми дни.

Майчина милувка след тъгата,

Нежност от грейнали очи,

Обич по-голяма от земята,

Приятел и вино да горчи.

Радост в дом сред близки хора,

Смях по-силен от сълзите,

Тишина след някаква умора,

Успех и поздрав с песен от дедите.

Факел с огън по пътя да ме води,

Хляб и сол на трапезата да има,

Целувам този хляб от Бога даден,

Честит е всеки, който с труд постига.

Шегите да са като детската невинност,

Щастието на хората да се усмихва.

Ъгълът никого да не притиска.

Юноша с девойка ръцете си да сплитат,

Ясен поглед към бъдното да взират.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вяра Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...