25 мая 2018 г., 23:06  

Азбучен акростих

2.7K 0 1

Аз съм Твоето отражение,

Болката, с която се родих,

Вярата в по-доброто време,

Глътка въздух сред хиляди съдби.

Дърво с корен или без корен,

Ехо в забързалия век,

Живот сред Космоса огромен,

Знание и душата на поет.

Искам малко или много,

Йерархия, слава и пари,

Клонче бяло с цвят отронен,

Любов през всичките ми дни.

Майчина милувка след тъгата,

Нежност от грейнали очи,

Обич по-голяма от земята,

Приятел и вино да горчи.

Радост в дом сред близки хора,

Смях по-силен от сълзите,

Тишина след някаква умора,

Успех и поздрав с песен от дедите.

Факел с огън по пътя да ме води,

Хляб и сол на трапезата да има,

Целувам този хляб от Бога даден,

Честит е всеки, който с труд постига.

Шегите да са като детската невинност,

Щастието на хората да се усмихва.

Ъгълът никого да не притиска.

Юноша с девойка ръцете си да сплитат,

Ясен поглед към бъдното да взират.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вяра Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...