Аз съм Твоето отражение,
Болката, с която се родих,
Вярата в по-доброто време,
Глътка въздух сред хиляди съдби.
Дърво с корен или без корен,
Ехо в забързалия век,
Живот сред Космоса огромен,
Знание и душата на поет.
Искам малко или много,
Йерархия, слава и пари,
Клонче бяло с цвят отронен,
Любов през всичките ми дни.
Майчина милувка след тъгата,
Нежност от грейнали очи,
Обич по-голяма от земята,
Приятел и вино да горчи.
Радост в дом сред близки хора,
Смях по-силен от сълзите,
Тишина след някаква умора,
Успех и поздрав с песен от дедите.
Факел с огън по пътя да ме води,
Хляб и сол на трапезата да има,
Целувам този хляб от Бога даден,
Честит е всеки, който с труд постига.
Шегите да са като детската невинност,
Щастието на хората да се усмихва.
Ъгълът никого да не притиска.
Юноша с девойка ръцете си да сплитат,
Ясен поглед към бъдното да взират.
© Вяра Николова Все права защищены